Направо към съдържанието

Джони Уинтър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джони Уинтър
John Dawson Winter III
американски музикант
Роден
Починал
16 юли 2014 г. (70 г.)
Музикална кариера
СтилБлус
Блус рок
Рокендрол
Инструментикитара, мандолина
Активност1965 – 2014
ЛейбълColumbia Records, Blue Sky Records, Alligator Records, Point Blank Records
Свързани изпълнителиЕдгар Уинтър

Уебсайтwww.johnnywinter.net
Джони Уинтър в Общомедия

Джони Уинтър (на английски: Johnny Winter) е американски китарист, певец и музикален продуцент.

Известен е с характерния си южняшки блус и рокендрол стил, както и с външния си вид (роден е с албинизъм). Списание „Ролинг Стоун“ го поставя на 74-то място сред стоте най-велики китаристи на всички времена през 2003 г.[1]

Джони Уинтър е роден в Бомонт, щата Тексас, на 23 февруари 1944 г.[2] Той и по-малкият му брат Едгар Уинтър още от ранна възраст са поощрявани от своите родители да се занимават с музика.[2] И двамата са родени с албинизъм. Баща им Джон Доусън Уинтър, родом от Лиланд в мисисипската Делта, свири на саксофон и китара и пее в църкви, на сватби и при други събития. Когато Джони е на 10 години, двамата с брат му участват в местно детско представление, където пеят песни на „Евърли Брадърс“, а Джони свири на укулеле.

Уинтър прави първия си запис на 15-годишна възраст, когато групата му „Джони енд дъ Джамърс“ пуска песента School Day Blues с лейбъла „Хюстън“.[2] През този период той има възможността да слуша на живо изпълненията на класически блус изпълнители като Мъди Уотърс, Би Би Кинг и Боби Бланд. Запознава се с Рой Хед и през 1967 година записва с неговата група „Трейтс“ сингъла TrampParchman Farm на задната страна). През 1968 година базираните в ОстинСонобийт Рекърдс“ издават първия му албум The Progressive Blues Experiment.

По време на концертно изпълнение през 1968 година е забелязан от представители на „Кълъмбия Рекърдс“, които му предлагат договор и издават и промотират няколко успешни албума, които му донасят широка известност.

Джони Уинтър умира на 16 юли 2014 г. в Цюрих.[3]

  1. Rolling Stone 100 Greatest Guitarists of All Time // Архивиран от оригинала на 2009-04-26. Посетен на 2009-08-17.
  2. а б в Sullivan 2010, с. 5, 19 – 21, 120 – 121, 327.
  3. Johnny Winter dies at 70 // American Blues Scene, 17 юли 2014. Архивиран от оригинала. Посетен на 18 юли 2014.
Цитирани източници
  • Sullivan, Mary Lou. Raisin' Cain: The Wild and Raucous Story of Johnny Winter. Backbeat Books, 2010. ISBN 978-0-87930-973-2. (на английски)